Наследихте ли професията си? Има ли в семейството Ви логопеди, чиито пример сте последвали?

Не, аз съм първият логопед в семейството. В рода ми по майчина и бащина линия има лекари и учители. Аз си избрах професия, която е симбиоза между двете науки.

Коя беше най-голямата трудност по пътя към реализацията Ви като логопед?

Трудностите са голямо предизвикателство за мен. Винаги се опитвам да намеря решение на дадения казус. Влагам емоция и взимам присърце всеки случай на пациент.

За съжаление, когато има тежки органични нарушения на Централната нервна система, логопедът не може да съдейства. Това много ме натъжава. В практиката си имах такъв случай. Детето беше с множество увреждания и четейки епикризата от лекарите, едва сдържах сълзите си. Най-трудно е да погледнеш отчаяните очи на родителите, да запазиш самообладание и да им обясниш, че детето им е с тежка степен на умствена изостаналост и е невъзможно се провежда логопедична терапия.

Дайте дефиниция за призвание? 

Призвание, е да помагам на хората в преодоляване на речевите им проблеми. Успешната логопедична терапия е храна за моята душа. Да помагам е мисия. Когато съм полезна и правя хората около мен щастливи, аз се чувствам значима и душевно удовлетворена. Работата ми носи щастие.

Какво за Вас означава да си логопед?

Логопедът е добър комуникатор и психолог. Той ни учи, как да пресъздаваме всяка една наша емоция с думи, така че да бъдем правилно разбрани от събеседниците си. Комуникацията в отношенията между хората е много важна.

Имало ли е момент, в който сте се питали : Защо да продължавам да бъда логопед? 

Не! Обичам работата си и бих искала да продължавам да се усъвършенствам професионално и да постигам успехи!

Има ли логопедията романтична страна? Ако това е така, разкажете ни за нея?

Да, има! Спомням си отново случай от практиката ми. С малко детенце звукоподражаваме на патето и пиленцето( например патето казва: Па-па-па, пиленцето: Пи-пи-пи) и имитираме техните движения. След приключване на логопедичната сесия в кабинета влизат майката и таткото. Детето пред тях започва да подражава на животните. Родителите се усмихнаха, таткото гушна момиченцето и всички заедно повтаряха па-па-па, пи-пи-пи. Романтични са емоциите при живия контакт. Усмивките, прегръдките, сълзите от радост! Романтично е когато усещаш ,че децата те обичат и идват на терапията с удоволствие.

Смятате ли, че може да се промени виждането на съвременното общество относно нагласата им към говорните терапевти? Какъв съвет бихте дали на младите логопеди?

Надявам сe, в бъдеще все повече хора да се запознаят с предмета на нашата дейност и да осъзнаят, колко е важна логопедичната помощ при речевото развитие.

За съжаление, все още има хора, които смятат, че само децата с увреждания се нуждаят от логопед. Мислят, че детето само ще преодолее речевия си проблем и не се консултират с логопед навреме. Когато детето понижи успехът си, те едва тогава започват да търсят съдействието на специалист. Колкото по-рано се организира консултацията с логопед, толкова по-големи са шансовете за преодоляване на нарушенията. За една успешна логопедична терапия (когато не се наблюдават тежки увреждания на Централната нервна система) се изисква желание, съдействие от страна на детето, постоянство и вяра в успеха. Родителите също участват в логопедичната терапия.

Има случаи, в които детето желае да посещава логопед, но това не е приоритет за родителите…! Дори специалистът да има желание да помогне, ако няма синхрон между него и родителите, терапията не се случва! За жалост детето е ощетено, но това е волята на неговите родители...! След 18 годишна възраст, обаче то самостоятелно взима решения и ако речевите проблеми му създават комплекси ще потърси помощ от логопед.

Ще си позволя да посъветвам младите логопеди, да бъдат по-уверени в себе си и да търсят решение на всеки казус, който сам по себе се е строго индивидуален. Дори да знаят всичко на теория, в практиката нещата са различни. Всяка една терапия е целева. Когато ви е трудно, не се отказвайте: питайте, четете, учете и работете! Бъдете всеотдайни в работата си!

Използвате ли телемедицина в практикуването на професията си? Как? Кое е най-голямото и предимство за Вашата сфера? 

Да, от скоро имам този шанс. Пандемията промени начина ни на живот. Наложи се да организираме работа си по друг начин. Много хора се притесняват от живия контакт със специалист. Платформите за телемедицина ни дават възможност да консултираме пациентите си онлайн, от всяка една точка на света. Това е страхотно предизвикателство, което открива нови хоризонти за професионалната ни реализация.