Статия:

Петя Баланова

Как можем да горим дълго време, без да разберем, че изгаряме?

Вътрешният и външният климат, създаващи определен начин на живот за развитие на професионално прегаряне „Бърнаут“, влошаващо цялостното ни функциониране.

Като чуем думичката „Бърнаут" обикновено си представяме състояние на неспособност за справяне с ежедневните изисквания в работа, съчетани със силно физическо и психо-емоционално изтощение, влошени взаимоотношения с колеги, клиенти и цялостно негативна нагласа към живота и липса на смисъл.

Добре е да знаем, че това определение, обаче, е вече резултат от един дълго отглеждан и повтарящ се във времето процес на постепенно и сигурно изтощение, водещо до прегаряне, което те изкарва буквално „изведнъж извън играта”.

За да опростим този комплексен синдром, който засяга между 30%-70% от популацията в различни държави, ще представим този процес чрез един познат за всички ни пример от ежедневието. По този начин, ще разберете как се заражда това състояние и как да разпознавате първите му индикации в себе си и околните.

А сега си представете, че отдавана искате да постигнете някакъв желан резултат, свързан с физическото си състояние и привлекателност. Да приемем, че спортуването става част от живота Ви. Всеизвестен факт е, че спортуването е важно условие за пълноценен живот, нали така? Нека, обаче, разгледаме два сценария.

Първи сценарий:

Качваш се на бягаща пътечка във фитнеса, на която няма табло, отчитащо скорост, време и разстояние. Нямаш нито часовник, нито телефон, с които да следиш времето. Има кантар и огледало, но колкото и да се оглеждаш и претегляш всеки ден, трудно можеш да направиш разлика, а и каквото и да показват тези обективни инструменти, твоето субективно усещане за това дали влизаш във форма и постигаш желаните резултати, е заместено от непрестанното усещане, че може и още и не е достатъчно. По този начин тренираш ежедневно и с течение на времето не осъзнаваш как продължителността, скоростта и съответно изминатото разстояние са се увеличили, защото те стават естествени за теб. Резултатите се повишават прогресивно, но ти забелязваш само това, че “трябва още” и че “не е напълно достатъчно”. Дори ставаш изнервен/а и се дразниш на всички трениращи наоколо. Не е и по-различно, когато си тръгнеш от фитнеса. Не могат да те зарадват много неща като цяло.

Какво си мислиш, че се случва в краткосрочен и дългосрочен план?

Втори сценарий:

А сега си представи, че на пътечката има инсталиран екран, на който виждаш всички тези параметри. На твое разположение е и треньор, който ти е съставил ежедневна програма с определен брой упражнения за определено време, който също така те окуражава и дава напътствия как по-здравословно и по-ефективно да се справяш с тях. От време на време някой познат споделя, че си в по-добра форма от преди, а и имаш снимки, с които можеш да сравниш себе си и оцениш постигнатия напредък. Освен това, кантарът, който показва няколко грама или килограма надолу не е единственият обективен фактор за прогрес, а поредният инструмент, с който независимо от честотата на тегления, не прави нищо друго освен да обективизира и потвърждава твоето усещане за напредък. Тръгвайки си от фитнеса, се чувстваш удовлетворен/а от изпълнената цел и с тази инерция продължаваш ентусиазиран/а със следващите задачи за деня.

Какво си мислиш, че се случва в краткосрочен и дългосрочен план?

Нека разгледаме следствието от двата сценария.

В първия сценарий, се постига неосъзнат напредък, но с липса на устойчиво удовлетворение, съчетано с крайно изтощение и придружаващи проблеми като влошено настроение, враждебност и ниска самооценка. В краткосрочен план (дневната тренировка) този човек не би могъл да оцени точно положените усилия и напредък, тъй като няма ясна програма и ясни критерии, по които да се води и постига напредък. Поради тази причина, несъзнавано изразходва огромен психичен ресур за непрестанна оценка на ситуацията и вземане на решения относно това какво, как, колко и до кога да продължи или прекрати тренировката. Също така, без да осъзнава напълно, изразходва и огромен физически ресуср, изтощавайки тялото си до предел, за който се изисква по-дълго време и качество на възстановяване. Поради тази причина, в краткосрочен план тренировката е по-скоро изтощаваща и нездравословна, отнемаща ресуср за каквито и да било последващи дейности, придружена с неудовлетворение и поредица от безплодни хипотетични мисли "какво е трябвало и още трябва да се направи". В дългосрочен план, поради недостатъчно време за възастновяване човек започва да се изморява все по-бързо, започва да се разочарова и ядосва на себе си, поради крайно фичизеско и психо-емоционално изтощение губи не само мотивация, но и преживява реално усещане за постоянна умора, липса на достатъчно физическа сила за изпълняване на дори лека физическа натовареност. Стига до там, че осъзнава невъзможнсстта си да се справя дори и с най-лесните и кратки упражнения. Сега се сбогува и с представата за себе си, че отново ще бъде на същото ниво или че въобще някога ще започне с упраженията отново. Не вижда смисъл нито в спорта, нито в други дейности. Започва да прави онази пауза, която никога не си е давал преди, но по един деструктивен начин. Спира и се отказва напълно от всякакви видове спортни мероприятия. Влошава хранителните си навици и редуцира времето за всякакви социализации. Не желае да започва отново, защото вътешно не вярва, че е сподосбен. Постепенно наистина губи форма. Сега вече спортуването изглежда наистина невъзможно, а умората хронична. Опитите да се повиши вниманието и жизнеността чрез използване на различни стимуланти още повече влошава състоянието му.

Във втория сценарий, се постига осъзнат напредък, съпътстван с навременно удовлетворение, тонизиране, придружаващ ентусиазъм и последваща мотивация поради изпълнени цели за деня. Наблюдава се бавно и постепенно подобрение по определни показатели и критерии. Благодарение на регулярната обратна връзка под формата на позивна подкрепа, вяра в способностите му и правилни напътствия, този човек е фокусиран, решителен и мотивиран да изпълни ясно разписаните упражнения за съответно време. Вместо да пилее енергия в отвличащи вниманието мисли и колебания, той/тя спазва зададения план, предвидените паузи и дейности за възстановяване по-късно. Той знае какво трябва да направи следващия път, но няма нужда да го мисли сега, защото е изпълнил всичко предвидено за този период. Знае, че винаги може и още, но това е достатъчно за днешния ден. Изпитва удовлетворение и желание за повишаване на резултата следващия път, защото усеща прогреса си. Всичко това повишава самооценката му, която от своя страна увеличава удовлетворението от свършената работа, индуцира позитивни преживявания, доброжеллателност и дружелюбност към всички наоколо. С тази нагласа, отношение и поведение той/тя създава възможности за постигане не само на физически резултати, но и емоционални и социални дивиденти извън спортните мороприятия. Положените усилия във физически аспект се мултиплицират чрез тези съпътстващи дивиденти, създаващи постепенно една благоприятна среда за развитие. Той/тя осъзнава, че понякога има и трудни дни, но благодарение на подкрепящата среда ще запази необходимата устойчивост, настойчивост и посока. Вярва, че е изначално способен/а, а днес е просто труден ден. Отива до фитнеса, защото винаги намира смисъл - да направи малко стречинг, да си поговори с някого или да научи нещо полезно. Сега е тук. Вече изглежда наистина доста по-лесно. Успя. Вярва, че винаги успява, а един ден ако не успее, това ще е просто временно състояние.

Как ще обясни психологията случващото се?

Един психолог ще погледне на тези сценарии в професионален план през синдрома Бърнаут, който се характеризира с триадата: изтощение, цинизъм към дейността и околните, усещане за неефективност и влошено представяне. Когато чуем термина “Бърнаут“ (прегаряне) говорим за продължително излагане на стресори в една високо интензивна и изискваща среда, надвишаваща възможностите за справяне, съчетано с липса на ясни изисквания, цели и признание в контекста на професионалното и академичното развитие. Тези негативни ефекти обикновено се пренсят в други сфери от живота. Поради тази причина става трудно установяването на причинно-следствената връзка за подобни оплаквания.

Разгледахме тези два сценарии през спорта, защото всеки от вас е имал подобни преживявания. Когато говорим за професионално развитие и работа, обаче, засягаме една важна социална роля, централна за нашата личност, идентифицирайки се с всички нейни успехи и провали. А когато провалите са приписани на личността, те засягат надълбоко цялостното й функциониране.

Социалната подкрепа - жизненоважна за утвърждаването ни като човешки същества.

Редица съвременни теории разглеждат социалното свързване като базова човешка потребност. Изследвания сочат за деструктивните и дори фатални последствия от липсата на социално свързване (изолация). Наред с това се установяват и благоприятните ефекти от удовлетворяващите взаимодействия като по-добро здравословно състояние, по-висока обща удовлетвореност от живота, по-успешо реализиране и справяне в работа и др. В ежедневието ни доста често изпитваме липса на удовлетворение поради липса на обратна връзка. Дали тази обратна връзка идва от обективен инструмент за измерване, показващ представяне по определени лесни за имерване критерии, или субективна такава, идваща от наш познат или експерт в областта под формата на мнение, напътствие и насърчаване на усилията, тази обратна връзка е важен коректив за нашето развитие. Жизненоважно, обаче, за нашето физическо и психо-емоционално оцеляване е взаимодействието с друго човешко същество. Самият акт на внимание един към друг е утвърждение за това, че сме живи и достатъчно важни. Не случайно един от основните фактори за възникване на редица психологически проблеми е липсата или влошеното междуличнотно взаимодейстие.

В психологичексата литература, ще обясняваме тези сценарии чрез индивидуални характеристики на човека, измервайки определени личностни черти, които влияят на мислите, емоциите и поведението ни, за устойчиостта, която проявяваме или не проявяваме в моменти на стрес в зависимост от стратегиите ни за справяне, за нивото ни на самооценка и усещане за лична ефективност или заучена безпомощност, които ни помагат да продължим или ни самосаботират.

Ще говорим за средови фактори и социална подкрепа, които ни предоставят определени обективни критерии и инструменти, за да можем да си поставяме ясни цели и стратегии, а също и наличие на субективна обратна връзка, която може да бъде поднесена по конструктивен и деструктивен начин.

Ще говорим и за култура, в която се цени активността, гъвкавостта, анагажираността, инициативността, автономността и умението да се вземат решения, по презумпция правилни, по възможност проявявайки нестандарно мислене при решаване на проблеми, креативност и добри социални умения под въздейстиве на различни стресови фактори в една динамична среда.

Задъхвате ли се само като четете това?

Да, а сега как да се отпуснете и да си дадете онази почивка, за да се презаредите за следващия ден, когато конкуренцията не спира, задачите никога не свършват, а корпоративната културата  е поставила негласни изисквания – да бъдем винаги активни, мобилни, инициативни, проактивни, способни да взиаме решения бързо и правилно, устойчиви на стрес, креативи и т.н.

Парадоксално, но в моемнт на най-голяма необходимост от почивка, не можем да си я позволим. Затова крайната фаза на изтощението “Прегаряне” най-общо има два варианта.

Първият, е свързан с опити за мобилизация чрез прекомерна употреба на вещества повишаващи бодростта и цялостното усещане за виталност посредством стимуланти, разрешени за съответната държава/съюз и културно толерирани. Като най-приемлив такъв е кофеинът, а по-малко социално приемливи такива са легализирани медикаменти за лечение на растройство с дефицит на вниманието и други психоактивни вещества, възбуждащи нервната система. Всички, те временно отлагат натрупаното изтощение и умора, но успоредно с това повишават тревожността, а по-късно, след преминаването на ефекта им, се усеща рязък спад в настроението, енергията и води до още повече акумулирано изтощение на организма. Проблемът с липсата на качествено възстановяване и неосъществената необходима промяна остават неразрешени. Това води до цялостно влошено функциониране, понижаване на цялостната самооценка на личността, усещане за неефективност, безпомощност и безнадеждност.

Вторият, е свързан с цялостно преосмисляне на индивидуалните, средови и културни фактори, които поставят или не поставят пред нас определени изисквания. Наличието или отсъствието на изисквания може да бъде еднакво негативно преживяване. Това да си мислим, че има някакви изисквания към нас може да бъде изкривено от нас самите, объркващо и дори нездравословно. Вероярно поемаме прекомерно много отговорности, тъй като не сме се научили как да поставяме граници, да делегираме, да споделяме и търсим подкрепа. Вероятно не сме успели да си създадем благоприятен климат, така че вместо да оцеляваме, да процъфтяваме. Понякога това да дадеш форма и име на неприятно преживяване, да формулираш проблема, да потърсиш алтернативи за неговото решаване, може да даде възможност за реализиране на неподозирани за теб способности и възможности в средата. А понякога това може да е достатъчно, за да изградиш необходимата увереност и нагласа, че всяка трудност е предизвикателсвто за твоята справяща се личност.

Ако сте на ръководна позиция се замислете:

•   Давате ли обратна връзка?

• Конструктивна или деструктивна е обратната връзка (позитивна, окуражваща и насочваща или негативна, потискаща вярата в личните способности и лишена от ясни напътствия)

• Опитвате ли се да съдействате за редуциране на стреса в работа и създаване на благоприятен климат за процъфтяване на Вашите служители?

Ако сте на изпълнителна позиция се замислете:

•   Критериите, към които се стремите, обективни или субективни са те?

•   Как измервате и валидизирате тези критерии?

•   Отворени ли сте за обратна връзка и търсите ли я активно?

Малко обратна връзка и от мен за Вас.

Ако сте прочели цялата статия, вече сте наясно относно това как горивото (мотивацията ни за успех) би могло да причини лек пламък (дистрес) поради благоприятни условия за пожар (продължително излагане на стресори, липса на признание, контрол, неадекватно натоварване без възможност за възстановяване, липса на обратна връзка и социална подкрепа).

В следващите статии ще разберете как да угасите лекия пламък навреме, без да прераства в изпепеляващ пожар (бърнаут и други придружаващи психологически и соматични проблеми), и как да не създавате благоприятни условия за възникването му.

Ако сте готови да промените и някои свои гледни точки, ще се убедите, че понякога пожарът е неизбежен и поучителен, а горивото за по-бързо придвижване до дадена дестинация, би могло да се замени с по-продължителна, но споделена и пълноценна разходка по един приятен и непознат маршрут. :)