Какво ни разказа за себе си Владимир Димитров психолог с голям опит в семейното консултиране

Представете се с няколко думи:

Бих се описал като любознателен, състрадателен, съпричастен и отчасти деликатен човек. Обожавам природата и времето прекарано с най-близките хора. 

Наследихте ли професията си? Има ли в семейството Ви хора, чийто пример сте последвали?

Не, в семейството ми никой практикувал тази професия. Изборът ми да бъда психолог бе процес на дълго обмисляне и съзнателно взето решение.


Кое беше най-голямата трудност по пътя към реализацията Ви като психолог?

Да бъда постоянен и последователен в търсенето на „моя път“ в професията. Изискват се много упоритост и в същото време търпение за да откриеш това, което ти носи истинско удовлетворение.


Дайте дефиниция за призвание?

Да правиш това, което ти дава усещането за смисъл и пълноценност.


Какво за Вас означава да си психолог?

Наистина трудно бих могъл да отговоря  с едно изречение на този въпрос. Може би най-ценно и вълнуващо за мен е непрекъснатия процес на усъвършенстване, както и възможността да общувам с невероятни хора от България и света.


Имало ли е момент, в който сте се питали: Защо да продължавам да бъда психолог?

По-скоро въпросът, над който дълго съм разсъждавал бе: дали да започна или не? Както вече казах, решението да се обучавам и практикувам тази професия беше обмислено и осъзнато.


Има ли психологията романтична страна? Ако това е така, разкажете ни за нея?

Ако трябва да използвам „романтична страна“ по отношение на психологията, бих го отнесъл към възможността да общувам с много невероятни хора, както колеги, така и клиенти. 


Смятате ли, че може да се промени виждането на съвременното общество относно нагласата му към психологическите консултации?

Смятам, че обществото ни, подобно на всяко живо създание, си има свой път, свой живот. А в живота всичко се движи, развива, променя. Искаме или не, ние се променяме ежедневно, това е естествен процес, който не можем да спрем. Обществото ни се променя, може би не с тези темпове, които ние бихме искали, но то все пак го прави. Но когато говорим за общество, в мен остава усещането, че говорим за нещо абстрактно, нещо чуждо. Не бива да забравяме, че обществото сме Ние. Всеки един от нас, без абсолютно никакво изключение, е част от този жив организъм, следователно ние сме част от промяната за която говорим. 


Какъв съвет бихте дали на младите психолози?

Бих им казал, че нищо не е „на всяка цена“. Нека упражняват тази или която и да е друга професия, само ако наистина усещат, че това ги прави щастливи и пълноценни. Разбира се, че ще срещат много трудности в процеса на реализацията си и това не бива да ги отказва да преследват мечтата си. Но не бива да се превръщат в заложници на собствените си амбиции.


С каква насоченост е Вашата практика като психолог?

Практиката ми е насочена предимно към системната и груповата терапия. Освен това работя и с деца със специални потребности.


Разкажете ни малко повече за нея? Кое Ви накара да се насочите точно към товa?

Системната терапия, както подсказва и името ѝ, разглежда проблемите в контекста на една по-цялостна и интегративна перспектива. Основният фокус е върху взаимоотношенията – както в личен, така и в семеен, фамилен и обществен контекст.


Използвате ли телемедицина в практикуването на професията си? Кое е най-голямото ѝ предимство за вашата сфера?

Всяко ново нещо, наред с предизвикателствата, носи и своите позитиви. Едно от предимствата на телемедицината или „телепсихологията“  е достъпността.  Все още в България, а и в чужбина, има малки населени места, където хората нямат постоянен достъп до квалифицирана психологическа помощ. Освен това, има много наши сънародници, които живеят в чужбина, но не говорят добре езика в съответната страна. Телепсихологията би могла да бъде решение на това.