Кои са най-честите спортни травми и как да бъдат избегнати

Онлайн консултация с д-р Георги Кулчев Спортът нещо толкова приятно, но същевременно криещо огромен риск от наранявания. Каи части от тялото са по-податливи на травми и как да избегнем подобни състояния, които биха ни отказали от спортните занимания, ни разказа специалистът ортопед д-р Георги Кулчев.

Спортът е един от най-важните аспекти в грижата за здравето. Доказан факт, е че той подобрява не само физическото, но и психическото ни състояние. Също така обаче активното физическо натоварване крие и доста опасности, ако не сме добре подготвени и информирани. Важно е да сме добре запознати в детайли с конкретния спорт, който практикуваме, за да намалим риска от наранявания, които могат сериозно да засегнат нашата опорно-двигателна система.


Множество проучвания показват, че в последните години, нараняванията при хора, които практикуват, от време на време, някакъв вид спорт, значително са се увеличили. Разбира се, има и травми, които няма как да бъдат избегнати, тъй като са случайни, но има и такива, които са резултат от лоша подготовка. В желанието си да останем активни и да поддържаме добра форма, често спортуваме без да сме наясно с физическите си възможности, което несъмнено, води до на пръв поглед безобидни, но с натрупване много сериозни травми. Точно за това специалистите препоръчват редовното спортуване още от най-ранна възраст, така развиваме трайно мускулната си памет и тялото свиква с натоварването и правилната механика на движенията. Годините обаче не трябва да бъдат пречка за поддържане физическата активност. Проучвания в областта показват, че много хора започват да спортуват активно след 40 годишна възраст, което значително подпомага загубата на костна и мускулна маса.



Спортните травми се делят на два основни типа в зависимост от начина си на възникване. Остри спортни наранявания и хронични травми. 

Острите наранявания се характеризират с внезапната си поява, обикновено след злополука по време на движение. Хроничните възникват след продължително спортуване на даден спорт във времето и много често биват отключени от елементарно неглижиране подготвителната част преди тренировка. Други много чести причини за нараняване са липса или недостатъчна загрявка преди активно физическо натоварване; грешно подбрана или некачествена екипировка; неправилно изпълнение на упражненията или просто безразсъдно натоварване до краен предел.

Едни от най-често срещаните спортни травми са тези на мускулите и сухожилията например - крампи, разтежения, възпаления или дислокация на сухожилия. Стандартните причини за претоварване и неправилно движение.

Костите, ставите и гръбначния стълб, от друга страна, предполагат доста по-опасни и трайни наранявания. Те много, често са причинени от удари, падане или пък систематични грешки в спортуването във времето. В повечето случаи, възстановяването от тях изисква повече време, понякога обездвижване, а дори и хирургическа намеса. Този вид травми не трябва да бъдат неглижира, за да се избегне рискът от превръщането им в хронични и намаляване качеството ни на живот.

Как можем да предотвратим спортните наранявания

За жалост няма напълно работеща рецепта за избягване на травми, дори и да вземем всички препоръчителни мерки, винаги има риск. Има обаче много способи, които можем да предприемем и върху които трябва да съсредоточим усилията си, за да минимизираме възможността от нараняване в спорта.

Не пропускайте загрявките преди тренировка. Поради заседналото ежедневие на съвременния човек, е от голяма важност да подготвим тялото преди да спортуваме. Преминаването от състояние на покой към интензивни упражнения може да причини нараняване, особено ако спортуваме сутрин. Раздвижването на тялото трябва да започне постепенно с по-леки движения, дори с елементарни като ходенето. Така пулса ни се повишава и стимулацията на кръвотока спомага снабдяването на тъканите на мускулите с кислород. Обикновено загрявката преди тренировка следва последователност от горе надолу - т.е. стартираме от врата и главата и преминаваме през всяка мускулна група докато не стигнем краката. Важно е разгряващите движения да се изпълняват бавно, концентрирано и в пълния си обем с минимален дискомфорт. Раменете, врата и таза са области, които концентрират много енергия, но тяхното раздвижване често бива грешно неглижирано.

Избягвайте рязкото прекъсване на упражнението - по същия начин, по който не е добре да се преминава от състояние на почивка към интензивна физическа активност, обратният процес също е неправилен. Тялото трябва постепенно да прекрати упражнението, което правим, така че е препоръчително да завършим с около 15 минути лека активност, преди да спрем напълно. Също така не се натоварвайте до краен предел по време на упражненията, винаги оставяйте малко сила за непредвидено движение - този подход много често може да ни спаси от неприятно нараняване. 

Разтягане след тренировка - след като се извърши интензивно упражнение, мускулът се активира и мускулният тонус се повишава. За да бъде върнат в обичайното си състояние, препоръчително е да се извършват разтягания, които нормализират мускулния тонус, подобряват циркулацията и предотвратяват появата на бъдещи наранявания. В  случай че, сме упражнили активно и фокусирано натоварване на определена мускулна група, се препоръчва и разтягане по време на самите упражнения. От друга страна при общо натоварващи тренировки (кондиционни) е добре да има мобилизация чрез прости функционални движения в края.  

Добра хидратация и адекватна диета - спортът генерира загуба на течности и калории. Поради тази причина е важно да пием достатъчно течности и да осигуряваме на тялото си необходимите хранителни вещества. Ако спортуваме активно повече от три пъти седмично, е важно да изберем правилната диета, за да си набавим изразходваното. Ако смятаме че ежедневното хранене не ни дава всичко необходимо, е добре да обмислим прием на хранителни добавки, извлечени от естествени продукти. Известен е и факта, че с годините има вещества, чието производство просто намалява, като например колагена след 30 годишна възраст. Бъдейки главният белтък в структурата на съединителната тъкан той е ключов за ставните връзки, хрущялите и сухожилията ни и съответно за предпазването от травми. Съвременният начин на живот и диетата е възможно да не стимулират поддържането на високи нива на колаген, но ако сме добре информирани, бихме могли да го набавим чрез хранителни добавки или специфичен хранителен режим.

В допълнение към основните мерки, които току-що изброихме, има и друг фактор, който също може да ни помогне да избегнем някои от най-често срещаните спортни травми генетиката. При някои хора гените ги правят податливи на едни от най-често срещаните спортни травми: нараняване на сухожилията и ахилесова тендинопатия. Да сме запознати дали имаме генетична склонност към тези заболявания е важно, не само за да провеждаме правилно тренировките, но и за да извършваме всякакъв вид физическа активност по безопасен начин, и така да предотвратим хронични наранявания.

Най-вероятно първия въпрос, който си задава всеки, който е получил травма по време на спорт е кога отново ще може да практикува. Това разбира се зависи от вида и тежестта на нараняването, което сте получили и препоръките на лекуващия лекар. Дори и да не успеете веднага да се върнете към спорта винаги можем да получим насоки от физиотерапевт как да поддържаме добра форма по време на възстановителния процес. Препоръката, която можем да дадем, е задължително преди да се върнете към активното спортуване, да направите консултация със специалист травматолог, който да потвърди, че засегнатата област и тялото Ви е подготвено за подновяване на спортните занимания.


И не забравяйте една от основните цели на спорта е да подобри качеството ни на живот и психологическото ни състояние. Спортувайте заради вас самите и изберете най-подходящата активност, за да се чувствате добре!