Детелина Стаменова е психолог, сертифициран психотерапевт и социолог. Има лична практика с индивидуални пациенти, води групова терапия и има блог за сложния живот на хората в личния си сайт.

Наследихте ли професията си? Има ли в семейството Ви психотерапевти, чиито пример сте последвали?

Не съм я наследила буквално – професията е сравнително млада – дори и в световен план е „само“ на около 120 години, но ако позволим малко широка трактовка – и по линия на двете ми семейства има хора, които са лекували с думи.

Коя беше най-голямата трудност по пътя към реализацията Ви като психотерапевт?

Личният скок, който се изисква под формата на лична терапия, обучение и супервизия. В моя конкретен случай – и смелостта да оставя професия, в която бях успешна, носеше ми искрено удоволствие да работя и да се втурна в нещо много по-различно.

Като успешен журналист, тя е и редактор и автор на няколко книги в областта на психотерапията и кариерното развитие. Работи дълги години като главен редактор в списание Cosmopolitan България, където поддържа сериозно голяма психологическа и здравна тематика, водена от личния си интерес към общественото здраве като цяло.

Дайте дефиниция за призвание? 

Има способни и мъдри хора, които посвещават живота си на дефинициите, а аз съзнателно съм избрала да бъда повече в практиката, отколкото в теорията, независимо с какво съм се занимавала. Но при срещата си с този въпрос се сетих за Макс Вебер, един от моите любими автори, който в изследванията си отделя време на призванието, според който капитализма слага „призвание“ до професия и в работите си пише „Идеята, толкова позната ни днес и все пак в действителност далеч от очевидна, че дългът на човека се състои в осъществяването на призванието и че индивидът трябва да има ангажимент към своята „професионална“ дейност, каквато и да е тя, независимо от това изглежда на отделения наблюдател като нищо друго освен оползотворяване на неговия труд или дори на собствеността му (като „капитал"), тази идея е характерна черта на „социалната етика" на капиталистическата култура. В действителност, в определен смисъл тя представлява съществен елемент от него".

Какво за Вас означава да си психотерапевт?

Нещо като нищо друго на земята.

Имало ли е момент, в който сте се питали : Защо да продължавам да бъда психотерапевт? 

Да. Но скоро след това съм получавала силна поредица от доказателства, че причини да продължа има много.

Има ли психологията романтична страна? Ако това е така, разкажете ни за нея?

Малцина са толкова облагодетелствани да имат толкова дълбоки разговори, колкото един терапевт води, само за ден. Не знам дали е точно романтично, но определено е много силно преживяване. На български има издадени няколко книги, които дават поглед към кабинета на психотерапевта – „Палач на любовта“ на Ялом; Франк Талис с неговия „Неизлечим романтик“; прекрасният Стивън Грос с „Осъзнат живот“, книгите на Димитрина Проданова „Превод от детски“ в детската психология и на Мадлен Алгафари с нейните „Вяра имам“ и „Мира нямам“. 

Смятате ли, че може да се промени виждането на съвременното общество относно психологичната помощ? Какъв съвет бихте дали на младите психолози?

Мисля, че сме в процес на голяма трансформация на отношението към нуждата от грижа за психичното здраве, наравно с физическото и социалното. Последните 10 години показват нарастващ интерес към психотерапията като цяло и като използването й от хората, които осъзнават нуждата да дадат пространство на вътрешния си глас, не защото „им има нещо“, а за да могат да чуят себе си в защитената атмосфера на психотерапевтичния кабинет. От друга страна напрегнатото и невротично ежедневие поражда много болести, включително и психосоматични и в този момент нуждата от психотерапия отива до голяма степен в медицината, където лекарите не откриват причина за един или друг симптом. 

Тъй като въпросът ви е за виждането в съвременното общество – психотерапевтите, които работим в момента, работим успешно в кабинетите си заради поколението, което през 70те, 80те и 90те, започва да прокарва постепенно темата за психотерапия и поставят основата на съвременните модалности, по които се работи в момента и започват да обучават студенти; на всички редактори, предложили да бъдат издадени на български през 80те книги от водещи психотерапевти; както и на всички пациенти, които са споделили със свои близки ефекта от срещите си с терапевт.

Съвети не бих могла да дам, но искам да направя едно важно уточнение – психолозите се занимават с хуманитарната наука психология, докато психотерапевтите са обучавани в специфични подходи към човешката душа и затова двете, макар и да се припокриват в определени части, дават съвсем различни умения и съответно е редно един човек, който търси професионална помощ да бъде информиран дали специалистът срещу него дава професионална консултация, каквато е психологическата, или провежда терапия, което е съвсем различна задача.

Използвате ли телемедицина в практикуването на професията си? Как? Кое е най-голямото и предимство за Вашата специалност? 

В последните пет години поне 30% от пациентите ми са били онлайн през някоя платформа. Голямото предимство е, че по този начин няма граници, а по време на извънредното положение се срещах с пациентите си само така. Недостатъците ги има, но определено, особено за хора в чужбина или далеч от избрания психотерапевт, това е може би най-добрия начин за провеждане на терапия. В този смисъл ролята на Хелтико е много важна, защото предоставя тази възможност – записване на часове и използване на платформата.

Ако смятате, че имате нужда да възстановите психичното равновесие на личността си, ние можем да дадем един лесен и бърз начин това да се случи възможно в обстановка, която ни дава уют и сигурност. Нужно е само да посетите сайта ни или да изтеглите приложението за  iOS и Android и да изберете вашият психотерапевт.

Доверете ни се за едно по-щастливо бъдеще!