Д-р Александър Носиков е специалист кардиолог. През 2002 година завършва Медицински университет - София. През дългите години на лекарската професия работи както в България така и в чужбина. Експерт по ехокардиография, като е носител на европейски сертификат още от 2005 г., а в последните години е член на акредитационната комисия по Трансторакална Ехокардиография към European Association of Cardiovascular Imaging. Автор на множество публикации в кардиологията, вътрешната и сърдечно-съдовата медицина, изнесъл десетки презентации на едни от най-големите конгреси по кардиология в Европа и България. Има по-задълбочени интереси към лечението и диагностиката на сърдечната недостатъчност, образната диагностика на сърдечно-съдовата система, венозния тромбоемболизъм, клиничната генетика на сърдечно-съдовите заболявания, новите перорални антикоагуланти, артериалната хипертония и управлението на сърдечно-съдовия риск, както и кардио-онкология.

Д-р Носиков, ще ни запознае с приложението на телемедицината, в кардиологията. 

На първо място искам да започна с това, че нищо не може да замени първичния преглед при опитен кардиолог. При него добиваме лични впечатления от пациента, провеждаме електрокардиография (ЕКГ) и ехокардиография, както и клиничен преглед, а при нужда и други изследвания. Това е и момента, в който да обучим пациента да измерва правилно артериалното налягане (АН), да му дадем съвети за хигиенно-диетичен режим, както и да му назначим допълнителни кръвни изследвания, ако са необходими такива.

Впоследствие, когато познаваме пациента, за голяма част от проследяването му може да не е необходим нов преглед. Веднага давам класическите примери за това.

Пациент, при който сме провели преглед и сме установили леко повишено АН. Пациентът може да е, а може и да не е хипертоник - 20% от пациентите ни изявяват в една или друга степен, т. нар. “хипертония на бялата престилка”, т.е. имат повишено АН само по време на посещението при лекар. Класическият инструмент, който използваме е т. нар. домашно мониториране на АН - вече обученият при първия преглед пациент измерва АН сутрин и вечер в продължение на 1 седмица и после ни го представя записано в табличен вид, на хартиен или електронен носител. Съвсем естествено, съвремените комуникационни технологии ни предоставят възможност вторичната консултация да бъде извършена онлайн, използвайки платформа като Healthyco.

Подобно на горния случай имаме пациенти, които вече са с известна артериална хипертония и не е ясно дали достигат таргетите за лечение. Отново, пациентът може да води формален дневник на стойностите на АН сутрин и вечер, в продължение на около 1 седмица и да ни ги изпрати или да се консултира онлайн с нас дали са необходими промени в терапията му.

Много често ние назначаваме допълнителни кръвни изследвания по време на първичния преглед. Класическият подход, е да извикаме пациента за вторичен преглед и да обсъдим стойностите и техните потенциални отклонения, с него. Това отново не е задължително да става лице в лице и много отдавна практикуваме онлайн консултации за пациенти, които живеят далеч от мястото на прегледа, са трудно подвижни или нямат възможност да ни посетят. Така работим и с пациентите, които живеят в чужбина и са дошли при нас на преглед през ваканцията си. Аз често пиша и кратки писма до техните GPта на английски с насоки, какво може и си струва да се изследва допълнително и защо, и докъде сме стигнали с пациента.

По отношение на кръвните изследвания, може би най-добрият пример за това как работи телемедицината са интерпретацията на липидните профили и вземането на решение за статинолечение. Статините са може би единствените и категорично най-доказаните липидопонижаващи медикаменти, които намаляват смъртността и сърдечно-съдовия риск. В кардиологията използваме индивидуални таргети за LDL-холестерол. Те зависят най-вече от сърдечно-съдовият риск, който се изчислява по таблици и калкулатори. Важно е да знаем възрастта, пола, АН, LDL-холестерол или общия холестерол и дали пациентът пуши или не. Някои други заболявания като захарния диабет, хроничното бъбречно заболяване, както и хроничните възпалителни заболявания също променят значително рисковия профил на пациента. Наличието на коронарен, каротиден или периферен стент, преживян миокарден инфаркт или инсулт автоматично преместват пациента във висок или много висок риск. При младите пациенти наличието на плаки по сънните артерии също ги рестратифицира към високия риск. Наследствената обремененост, например баща или майка с инсулт или инфаркт на относително млада възраст, също е утежняващ фактор. Решението за това, към коя рискова група спада пациентът, се взима по време на първичния преглед. При повечето пациенти след това или се пуска първичен липиден профил, или се проследява действието на изписан по време на първичния преглед статин. Това отново може да стане онлайн и не е необходимо пациентът да идва лично с лист хартия и да показва стойностите, освен ако иска да обсъди нещо друго с лекуващия го кардиолог.

В моята болница имаме услуга за онлайн консултации. Най-често пациентът е преминал някакви изследвания и/или консултации и търси допълнителна интерпретация, разясняване на възможностите или второ мнение. Това става чрез e-mail запитвания, като се опитваме максимално бързо да отговорим на тях.

Надявам се горните примери да са достатъчно показателни, че телемедицината има място днес, сега и у нас. Тук искам да отбележа, че личният контакт е много важен, но той не винаги е възможен. Текущата COVID-19 ситуация е още едно голямо предизвикателство, което катализира развитието на технологиите. Голяма част от COVID-19 пациентите са потенциално заразни и се проследяват основно дистанционно от личните си лекари, както и от специалистите ангажирани в лечението им. Много от другите пациенти са притеснени и не искат да посещават здравни заведения от страх да не се заразят, в същото време търсят мнение или съвет за тяхното лечение и състояние. Много е важно да се знае, че съществуват състояние и диагнози, които не подлежат на диагностика чрез телемедицинска платформа. Така например, пациент с гръдна болка не може да бъде консултиран без 12-канална ЕКГ, клиничен преглед и съответните кръвни изследвания, защото потенциално можем да изпуснем инфаркт, белодробна емболия или аортна дисекация. В този контекст, като всеки един метод, телемедицината крие и опасности, и всички, които я използваме трябва ясно да познаваме нейните ограничения. В заключение, телемедицината не може да замени личния контакт, но тя може да е от изключителна полза за пациентите и лекарите там, където той не е необходим. 

При нужда от консултация можете да намерите д-р Александър Носиков в мобилното ни приложение за iOS или Android.