← Назад към резултатите

Как дигиталните устройства помагат на пациентите с кардиологични проблеми

 

В първата част на статията Ви запознахме с д-р Александър Носиков - специалист кардиолог с богат опит и знания в сферата на кардиологията, и неговият опит с една бързо развиваща се и модерна част от медицината, а именно телемедицината.

 

Както знаем, в днешно време дигиталните устройства заемат голяма част от живота ни, а благодарение на някои от тях, лекарите спасяват или поддържат човешки животи. В тази част на статията д-р Носиков ще ни запознае именно с тези устройства, които подпомагат работата в неговата специалност.



Онлайн комуникациите са изключително полезни когато става дума за интерпретация на образни изследвания и електрокардиограми (ЕКГ). Няма проблем дори обемни компютърни томографии (КТ) и ядрено магнитни резонанси (ЯМР) изследвания да се архивират във файл и да се изпращат през платформи, за да бъдат разчетени на хиляди километри разстояние. Още по-лесно е с рентгеновите снимки, които вече са на диск в DICOM формат и не са толкова удобни. По отношение на ехографиите, по-малко опитните колеги от години практикуват изпращането на видео файлове на по-опитни експерти за съвет и това работи много добре. Пак така могат да се снимат кардиограми дори и с обикновен смартфон, и стига снимката да е с добро качество, тя може да се изпрати за мнение. Прост пример, по този начин колегите от Бърза Медицинска Помощ могат лесно и бързо да получат мнение от кардиолог в болницата, към която транспортират пациента. 


Има подспециалности в кардиологията, в които горният пример работи още по-добре отколкото в клиничната кардиология. Така например в електрофизиологията една аритмия често може да бъде уточнена въз основа на няколко или само едно ЕКГ или пък избрани извадки от ХолтерЕКГ, а индикациите за аблация и необходимите допълнителни изследвания могат да бъдат обсъдени въз основа на това ЕКГ и предшестваща документация. По подобен начин стоят нещата и в инвазивната кардиология, когато пациентът се двоуми дали да се подложи на коронарна или периферна интервенция и разполага с ангиографията, на дигитален носител, която може да бъде изпратена и обсъдена в последствие. 


Предполагам знаете, че в България няма електронни рецепти. За да можем да отговорим на нуждите на пациентите в текущата ситуация, ние пишем стандартни рецепти на хартия и ги изпращаме по Viber (когато става дума за познат пациент, при който е ясно какво трябва да се изпише), а той после ги показва в аптеката, като фармацевтите са достатъчно гъвкави и нямат проблем с тази практика. Въпреки, че това не е същинска телемедицина, това е един позитивен пример колко находчиви можем да бъдем и как можем да използваме съществуващи платформи по един добър и рационален начин.


Има специални устройства, някои от които се използват за проследяване на пациенти със сърдечна недостатъчност, други - при пациенти с аритмии, а трети технологии мониторират вече имплантирани устройства като пейсмейкъри. Дори и електронните апарати за кръвно позволяват връзка с апликaции на телефон и записване на стойности и трендове.


Класическото устройство, което се използва от най-дълго време е Apple Watch – той генерира 1-канално ЕКГ, най-подходящ е за детекция на аритмии като предсърдно мъждене, при пациенти с рядка аритмия, която не може да хванем на Холтер. Часовникът се докосва с пръст от другата ръка и генерира pdf с 30-секундно ЕКГ I-во отвеждане. Остава проблемът, че за да се включи тази функция трябва да напуснем границите на България, тъй като тя не е разрешена от Apple у нас, т.е. при първото излизане до Гърция или Германия може да се активира функцията и тя ще остане работеща и след завръщането в България. От скоро Samsung Watch 2 и 3 предлагат подобна опция, като се свързват безпроблемно с Health App на Samsung телефон и генерират 1-канални ЕКГ-та. AliveCor също имат патентована технология, която се свързва със смартфон и регистрира ЕКГ. Отново стои проблемът, че софтуерът не е достъпен за инсталиране в България, иначе устройството (Cardia Mobile) е една проста планка с две метални квадратчета, която се закрепва на телефона и до която допираме по един пръст на двете ръце. Технологията е вградена в един от апаратите за измерване на артериално налягане (АН) – Omron BP7900, но отново има проблем с това да генерираме ЕКГ в България, тъй като оригиналната технология в САЩ изисква изпращане на ЕКГ-тата за валидация до лекар. AliveCor предлагат и устройството Cardia 6L, при което с допиране до кожата на краката може да се генерира и 6-канално ЕКГ, пак с условността, че софтуерът не може да се инсталира в България. Специално за извършване на 1-канално ЕКГ в домашни условия Samsung и Apple Watch изглеждат най-добрите опции за България.


Електронните апарати за измерване на АН също са от голяма помощ в кардиологията. Следва да се отбележи, че ние използваме устройства за измерване само над лакътя и не препоръчваме да се използват такива за китка. Някои нови устройства предлагат следните предимства:

- автоматични 3 поредни измервания с алгоритъм за детекция на предсърдно мъждене 

- връзка с телефон през Bluetooth и създаване на електронен log на измерванията на АН. 

Използването на три измервания е важно при две групи пациенти – тези с лабилно АН, при които първото измерване често е много по-високо от второто и третото, както и тези с хронично предсърдно мъждене, за което повечето електронни апарати не са валидирани. Аз лично в моята практика използвам най-вече Omron M6 Intellisense, като такива функции има и Microlife BP A6.




 Надяваме се информацията предоставена от д-р Александър Носиков е била изключително полезна за хората страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Но разбира се, отчитаме всичко написано и като изключително любопитни факти, за тези които следят развитието на дигиталната ера.