Петя Баланова- "...психологът е филантроп и хуманист по душа! "



 

Представете се с няколко думи…

Бих описала себе си като откровен, проницателен и деликатен човек, винаги отворен към новото и непознатото, креативен, отдаден и преследващ докрай онези каузи, в които вярвам с цялата си същност. Е, разбира се, зад всичко това понякога стои и доза инатливост ...


Наследихте ли професията си? Има ли в семейството Ви психолози, чиито пример сте последвали?

Нито в семейството ми, нито в рода ми има хора, чиито професионален път да следвам, за което съм и доста щастлива, тъй като съм необременена от добре познатите ни сюжети, в които детето става нарцистично продължение на родителите/рода си. Изследвам, опитвам, греша, приобщавам се към общности със себеподобни, създавам съмишленици по пътя си и се опитвам да трупам лични заслуги. Като човек с по-голяма степен на вътрешен локус на контрол искам да знам, че аз съм отговорна за провалите и успехите си!


Коя беше най-голямата трудност по пътя към реализацията Ви като психолог?

Да се откажа от първоначалните си очаквания - да си позволя да се докосна до различни области на психологията, първоначално далечни, отричани и нежелани за мен. 


Дайте дефиниция за призвание? 

Моята лична дефиниция за призвание е вътрешно, къде съзнавано, къде несъзнавано, усещане за смисленост и удовлетворение от извършване на дадена дейност. Катализаторът за иницииране и извършване на тази дейност е личната увереност и чувство за ефективност, а също и умението да разпознаеш нуждата от тази дейност. Дейност, за която получаваш обратна връзка от света, че има нужда от нея и че имаш потенциала да се справиш!


Какво за Вас означава да си психолог?

За мен на първо място психологът е филантроп и хуманист по душа - готов да положи достатъчно усилия, за да знае и може като професионалист, да запази достатъчно търпение и предаде това на клиента си, да работи отдадено в най-голям интерес за човека, дори с цената на това, когато се налага, да влезе в нежелана от него роля, за да помогне на своя клиент.

Каквато и да е заявката на човека, трябва да бъдеш готов да съпреживяваш, така че да почувстваш болката му, да уловиш емоцията и чувствата му, да си позволиш за момент да се почувстваш фрустриран от това, което се е случило или се случва, така че човек да се почувства до такава степен разбран, сякаш психологът е бил там и знае за какво става въпрос. В същия момент психологът е човекът, който има умението активно да превключва от съпреживяване към активно подпомагане, изваждайки всички налични ресурси от човека и неговата среда, “въоръжавайки” своя клиент със собствените му познати и непознати досега “суперсили”.

Благодарение на психологическото знание и любопитство към всеки човек, психологът има възможността да се запознава с всякакви ситуации, съдби и нагласи, обогатявайки себе си с всички нюанси на човешката същност! Всекидневно психологът си оставя възможността да бъде научен изследовател, творец и ученик, за да остави пространство за разгръщане и себеизследване. Интересно е колко сме различни в изразяването си и колко еднакви в копнежите си… 


Имало ли е момент, в който сте се питали : Защо да продължавам да бъда психолог? 

Всеки път, когато е преминавал през съзнанието ми този въпрос, никога не съм намирала неговия отговор! Всъщност, именно това е чудесен пример, с който може да илюстрираме понятията “базово вярване”, че това е моето призвание и мисия, “допусканане”, че това е моят път, в който искам да се развивам професионално и личното “правило” да не излизам извън сферата на психологията, колкото и да е трудно понякога. И така вълнуващият “порочен кръг” на психологията, в който оставам непоколебима и посветена в сферата всеки път, когато има трудности, се подхранва от “автоматичната мисъл”, че имам какво да дам!


Има ли психологията романтична страна? Ако това е така, разкажете ни за нея?

Обикновено хората извън терапевтичния кабинет, чувайки че някой е психолог, моментално започват да си представят как се опитваме да прочетем езика на тялото им, как анализираме всяка тяхна дума и се опитваме моментално да ги вкараме в даден профил и т.н. Време за разочарование - това, далеч не е така (хаха). За да бъдем професионалисти, не бива да смесваме ролите в контекст, в който сме съпруг/а, баща/майка, брат/сестра, приятел… активната почивка е от ключово значение, затова и стремежа да работиш 24/7, за да показваш какъв професионалист си навън, е ненужно.

Психологията има много неромантични страни - всяко нещо, което казваш, пишеш, мислиш и правиш трябва да има емпирични доказателства, базрани на утвърдени теории и модели. 

Романтичната страна е тогава, когато виждаш как теорията и практиката се срещат и имаш възможността да вложиш малко от себе си, за да създадеш едно креативно и вълнуващо пространство за себеизследване и самоизцеляване!


Смятате ли, че може да се промени виждането на съвременното общество относно нагласата им към психологичните консултации? 

Може би е добре да уточним, че говорим за съвременното общество в България, защото по света работата на психолога-консултанта, психотерапевта и психиатъра е добре позната и използвана услуга. Добре е да уточним и това, че говорим за липса на знание и негативна нагласа спрямо професията, защото ако имаше знание и позитивна нагласа, разговорът щеше да е в друга насока.

На първо място, хората в България е добре да знаят какво представлява, каква е ползата от психологическите консултации и психотерапия и как да намират професионалисти, тъй като професията ни не е регулирана и пазара е залят с всякакви психотерапевти, които нямат базово (университетско) психологическо образование.

Това обществено ограмотяване на всички нива е важно да започне да се случват по-често, защото на първо място човек трябва да има познание за услугата, пряк или непряк опит от посещение при психолог/психотерапевт, за да се формират собствени позитивни или негативни нагласи. Когато, обаче, попаднеш на непрофесионална услуга от първия път, по-трудно можеш да промениш негативната си нагласа. Следователно, споделеното негативно преживяване и/или вече негативна нагласа се генерализира за всички останали колеги, споделя се с останалите и по този начин се формира колективна негативна нагласа спрямо психолозите като цяло! Поради тази причина е добре да проучите човека, при който отивате, най-малкото да проверите присъства ли в регистъра на Дружеството на психолозите в България.


Какъв съвет бихте дали на младите психолози?

Аз съм млад психолог и от мен вероятно се очаква, че няма какво да посъветвам, но всъщност има и то е “не позволявайте да бъдете подценявани от това, че сте млади”! Вярвам в амбициозността и отдадеността на младите колеги да знаят и могат, да се доказват и подлагат на съмнение всяка своя хипотеза, да сверяват знанията и практиката си постоянно, за да вземат осъзнато и правилно решение във всяка ситуация. 


С каква насоченост е Вашата практика като психолог?

Груповата работа е нещо, което ме вдъхновява, независимо дали става въпрос за терапевтична дейност или изграждане на така наречените “нетехнически умения”. Доскоро имах възможността да работя с доброволци на различна възраст, а сега продължавам да организирам съвместно с други колеги тренинги свързани с личностно израстване.

Имах възможността и да се докосна до високо-рискови индустрии като авиацията, където човешкият фактор е от ключово значение за безопасността, поради което и първоначалната селекция, обучение, редовно трениране на технически и нетехнически умения, а също и оценката на психичното здраве е стриктно застъпено и проверявано. Участвах в разработването на някои програми свързани с психичното здраве и благополучие на служителите в авиокомпаниите, което съм убедена, че може да се пренесе във всяка една индустрия, особено високо-рисковите!

Съвсем отскоро започнах и в сферата на училищната психология - системна работа с деца, родители и учители.


Разкажете ни малко повече за нея? Кое Ви накара да се насочите, точно към това?

Участието ми в немалко психологически събитие, фестивали, тренинги у нас и по света ме карат да се чувствам истински благодарна за всички възможности и мероприятия, на които съм била, защото те са ми дали тласъка да се запозная със същността и методиката за водене на групова работа.

Що се отнася до авиацията... онова, което ме вдъхнови, бе породено от контакта с хора в индустрията - истински професионалисти, доказали и доказващи всекидневно своите знания, умения и компетенции!

Училищната психология признавам си бе една прекрасна случайност и приключение, в което тепърва се впускам.

За моя голяма изненада, желанието ми да работя с деца и юноши се засили с времето и някои притеснителни тенденции свързани с кибер-зависимостите и кибер-тормоза, на които са най-уязвими децата! Поради тази причина и започнах да разработвам, съвместно с моя колега психотерапевт Владимир Димитров, модули за деца, а съвсем отскоро мога да се похваля и с ново назначение като училищен психолог.


Използвате ли телемедицина в практикуването на професията си? Как? Кое е най-голямото и предимство за Вашата сфера? 

Нещо което забравих да спомена са кризисните интервенции и екипа, от който съм част - Crisis Support Team LZ. Заедно с колегите по време на избухването на пандемията COVID през 2020 започнахме активно да оказваме психологическа помощ по телефон и чрез различни платформи. Признавам си, първоначално имах съпротиви към опосредстването на работата ни чрез всички тези технологии, но си дадох и сметка, че в някои случаи и с правилна онлайн подготовка и адаптиране на сесията, би могло да се създаде ползотворно психотерапевтично пространство. 

Освен “Телемедицина” съществува и терминът “Телепсихология”, за пръв път използван през 1972 г със създаването на прототипа на Интернет, по проекта АРПАНЕТ, в който се осъществява психотерапевтична сесия между Станфордския университет и център за мрежи в Калифорнийския университет (Лос Анджелис). Телепсихологията е комбинация от използване на различни онлайн и телекомуникационни ресурси за осъществяване на психологични интервенции. Тя позволява разширяването на обхвата и достъпа до психологически ресурс при неравномерно разпространение или невъзможност за физически достъп до такъв. Телепсихологията има приложение от личностното израстване и обогатяване в сферата на психологията (преди няколко месеца именно с тази цел стартирах и своята facebook старничка My Cup of PSYCH), до интензивни психологически индивидуални и групови интервенции.

Добре е да знаем, обаче, че всеки случай е индивидуален, всеки има различни съображения, състояния и предпочитания. Поради тази причина, вярвам, че онлайн платформата Healthyco предоставя връзка между клиент и специалист и възможност за гъвкаво и разумно използване на всички налични ресурси.



Healthyco с голяма радост приветства психологичския консултант Петя Баланова. За нас е удоволствие, че екипът ни от психолози става все по-голям.

Последната година постави много от нас в социална изолация, което неминуемо се отрази на психичното ни благополучие. Ако смяташ, че имаш нужда от професионална помощ или някого, с когото да споделиш своя проблем, не се колебай! Потърси правилния специалист сред нашият екип.

Healthyco e до теб !